понатисвал

Речник на българския език

1. понатисвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатисвал е производна форма на понатисвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатисвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатисвал е производна форма на понатисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понатисвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понатисвал е производна форма на понатисвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понатисвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понатисвал е производна форма на понатисвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).