понатежавал си

Речник на българския език

1. понатежавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понатежавал си е производна форма на понатежавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понатежавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понатежавал си е производна форма на понатежавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. понатежавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понатежавал си е производна форма на понатежавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).