понатежавал е

Речник на българския език

1. понатежавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатежавал е е производна форма на понатежавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатежавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатежавал е е производна форма на понатежавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понатежавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатежавал е е производна форма на понатежавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).