понатегнеше

Речник на българския език

1. понатегнеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понатегнеше е производна форма на понатегна (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понатегнеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понатегнеше е производна форма на понатегна (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).