понатегнело е

Речник на българския език

1. понатегнело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понатегнело е е производна форма на понатегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).