понатегнело

Речник на българския език

1. понатегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понатегнело е производна форма на понатегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понатегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понатегнело е производна форма на понатегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).