понатегнела

Речник на българския език

1. понатегнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понатегнела е производна форма на понатегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понатегнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понатегнела е производна форма на понатегна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).