понатегнел

Речник на българския език

1. понатегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатегнел е производна форма на понатегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понатегнел е производна форма на понатегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).