понатегнат

Речник на българския език

1. понатегнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

понатегнат е производна форма на понатегна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понатегнат — мин. страд. прич. м. р.

понатегнат е производна форма на понатегна (мин. страд. прич. м. р.).