понатегнало е

Речник на българския език

1. понатегнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понатегнало е е производна форма на понатегна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понатегнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понатегнало е е производна форма на понатегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).