понатегнало

Речник на българския език

1. понатегнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понатегнало е производна форма на понатегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понатегнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понатегнало е производна форма на понатегна (мин. деят. св. прич. ср. р.).