понатегнал

Речник на българския език

1. понатегнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понатегнал е производна форма на понатегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понатегнал — мин. деят. св. прич. м. р.

понатегнал е производна форма на понатегна (мин. деят. св. прич. м. р.).