понасъбрал

Речник на българския език

1. понасъбрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понасъбрал е производна форма на понасъбера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понасъбрал — мин. деят. св. прич. м. р.

понасъбрал е производна форма на понасъбера (мин. деят. св. прич. м. р.).