понасъберял

Речник на българския език

1. понасъберял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понасъберял е производна форма на понасъбера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понасъберял — мин. деят. несв. прич. м. р.

понасъберял е производна форма на понасъбера (мин. деят. несв. прич. м. р.).