понастъпвало е

Речник на българския език

1. понастъпвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понастъпвало е е производна форма на понастъпвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понастъпвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понастъпвало е е производна форма на понастъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понастъпвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понастъпвало е е производна форма на понастъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).