понастръхнел

Речник на българския език

1. понастръхнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понастръхнел е производна форма на понастръхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понастръхнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понастръхнел е производна форма на понастръхна (мин. деят. несв. прич. м. р.).