понастръхвало

Речник на българския език

1. понастръхвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понастръхвало е производна форма на понастръхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понастръхвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понастръхвало е производна форма на понастръхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понастръхвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понастръхвало е производна форма на понастръхвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понастръхвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понастръхвало е производна форма на понастръхвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).