понастръхвала

Речник на българския език

1. понастръхвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понастръхвала е производна форма на понастръхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понастръхвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понастръхвала е производна форма на понастръхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понастръхвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понастръхвала е производна форма на понастръхвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. понастръхвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понастръхвала е производна форма на понастръхвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).