понастинели

Речник на българския език

1. понастинели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понастинели е производна форма на понастина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понастинели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понастинели е производна форма на понастина (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).