понастинел

Речник на българския език

1. понастинел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понастинел е производна форма на понастина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понастинел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понастинел е производна форма на понастина (мин. деят. несв. прич. м. р.).