понастинал

Речник на българския език

1. понастинал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понастинал е производна форма на понастина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понастинал — мин. деят. св. прич. м. р.

понастинал е производна форма на понастина (мин. деят. св. прич. м. р.).