понастигали

Речник на българския език

1. понастигали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понастигали е производна форма на понастигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понастигали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понастигали е производна форма на понастигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. понастигали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понастигали е производна форма на понастигам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. понастигали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понастигали е производна форма на понастигам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).