понастига

Речник на българския език

1. понастига — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понастига е производна форма на понастигам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понастига — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понастига е производна форма на понастигам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понастига — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понастига е производна форма на понастигам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).