понастивахте

Речник на българския език

1. понастивахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понастивахте е производна форма на понастивам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понастивахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понастивахте е производна форма на понастивам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).