понастивах

Речник на българския език

1. понастивах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

понастивах е производна форма на понастивам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. понастивах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понастивах е производна форма на понастивам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).