понастивал си

Речник на българския език

1. понастивал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понастивал си е производна форма на понастивам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понастивал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понастивал си е производна форма на понастивам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. понастивал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понастивал си е производна форма на понастивам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).