понастивало си

Речник на българския език

1. понастивало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понастивало си е производна форма на понастивам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. понастивало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понастивало си е производна форма на понастивам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. понастивало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понастивало си е производна форма на понастивам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).