понастивало

Речник на българския език

1. понастивало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понастивало е производна форма на понастивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понастивало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понастивало е производна форма на понастивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понастивало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понастивало е производна форма на понастивам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понастивало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понастивало е производна форма на понастивам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).