понастивали

Речник на българския език

1. понастивали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понастивали е производна форма на понастивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понастивали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понастивали е производна форма на понастивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. понастивали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понастивали е производна форма на понастивам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. понастивали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понастивали е производна форма на понастивам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).