понастивала

Речник на българския език

1. понастивала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понастивала е производна форма на понастивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понастивала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понастивала е производна форма на понастивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понастивала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понастивала е производна форма на понастивам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. понастивала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понастивала е производна форма на понастивам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).