понастивал

Речник на българския език

1. понастивал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понастивал е производна форма на понастивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понастивал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понастивал е производна форма на понастивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понастивал — мин. деят. св. прич. м. р.

понастивал е производна форма на понастивам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понастивал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понастивал е производна форма на понастивам (мин. деят. несв. прич. м. р.).