понастива

Речник на българския език

1. понастива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понастива е производна форма на понастивам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понастива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понастива е производна форма на понастивам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понастива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понастива е производна форма на понастивам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).