понаспели

Речник на българския език

1. понаспели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понаспели е производна форма на понаспя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понаспели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понаспели е производна форма на понаспя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).