понаспала

Речник на българския език

1. понаспала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаспала е производна форма на понаспя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понаспала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понаспала е производна форма на понаспя (мин. деят. св. прич. ж. р.).