понасищал

Речник на българския език

1. понасищал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понасищал е производна форма на понасищам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понасищал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понасищал е производна форма на понасищам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понасищал — мин. деят. св. прич. м. р.

понасищал е производна форма на понасищам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понасищал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понасищал е производна форма на понасищам (мин. деят. несв. прич. м. р.).