понасилил си

Речник на българския език

1. понасилил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понасилил си е производна форма на понасиля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понасилил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понасилил си е производна форма на понасиля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).