понасилил е

Речник на българския език

1. понасилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понасилил е е производна форма на понасиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понасилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понасилил е е производна форма на понасиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).