понасилило

Речник на българския език

1. понасилило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понасилило е производна форма на понасиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понасилило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понасилило е производна форма на понасиля (мин. деят. св. прич. ср. р.).