понасилил
1.
понасилил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понасилил
е производна форма
на понасиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понасилил —
мин. деят. св. прич. м. р.
понасилил
е производна форма
на понасиля (мин. деят. св. прич. м. р.).