понасилело

Речник на българския език

1. понасилело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понасилело е производна форма на понасиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понасилело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понасилело е производна форма на понасиля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).