понасилел

Речник на българския език

1. понасилел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понасилел е производна форма на понасиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понасилел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понасилел е производна форма на понасиля (мин. деят. несв. прич. м. р.).