понасечете

Речник на българския език

1. понасечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

понасечете е производна форма на понасека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понасечете — повелително наклонение, мн. ч.

понасечете е производна форма на понасека (повелително наклонение, мн. ч.).