понаряза

Речник на българския език

1. понаряза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понаряза е производна форма на понарежа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понаряза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понаряза е производна форма на понарежа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).