понарежел

Речник на българския език

1. понарежел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понарежел е производна форма на понарежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понарежел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понарежел е производна форма на понарежа (мин. деят. несв. прич. м. р.).