понареждало си

Речник на българския език

1. понареждало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понареждало си е производна форма на понареждам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. понареждало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понареждало си е производна форма на понареждам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. понареждало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понареждало си е производна форма на понареждам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).