понареждало

Речник на българския език

1. понареждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понареждало е производна форма на понареждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понареждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понареждало е производна форма на понареждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понареждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понареждало е производна форма на понареждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понареждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понареждало е производна форма на понареждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).