понаредяло

Речник на българския език

1. понаредяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаредяло е производна форма на понаредя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаредяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понаредяло е производна форма на понаредя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).