понаредил

Речник на българския език

1. понаредил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаредил е производна форма на понаредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаредил — мин. деят. св. прич. м. р.

понаредил е производна форма на понаредя (мин. деят. св. прич. м. р.).