понапъпил си

Речник на българския език

1. понапъпил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понапъпил си е производна форма на понапъпя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понапъпил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понапъпил си е производна форма на понапъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).