понапъпил е

Речник на българския език

1. понапъпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапъпил е е производна форма на понапъпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапъпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапъпил е е производна форма на понапъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).